В Ню Йорк ресторат „Булгара” затвори сред злостни коментари за високи цени и малки порции

Друга схема, която действа, е да имаш допълнителен бизнес за разнос по домовете и take-out. Така все още оцелява ресторант „Магурата” в Лас Вегас, който смени няколко собственици за последните 2 години. Тази схема обаче не се оказа достатъчно печеливша за Blue Lagoon в Сейнт Питърсбърг, Флорида. Въпреки че продаваха и разнасяха вкусни пици, в началото на февруари българското заведение премина в ръцете на нови собственици от Сърбия. „Те бяха редовни клиенти и решиха да го купят”, казва бившият собственик Николай Власик. Но той обяснява трудностите и с нещо друго. „Като изключим кризата, която много повлия на нашия бизнес, се случи и нещо друго. Много от редовните ни клиенти започнаха да се местят по други щати, а някои се прибраха в България.

Нови имигранти няма

Това е може би най-големият проблем в малки общности като нашата”, споделя Власик. Освен местенията много от редовните клиенти не са били женени, когато са дошли преди десетина години в САЩ, но сега вече са задомени, имат деца. „Така парите им отиват за други неща и все по-рядко ходят по заведенията”, казва Николай. Варналията обаче не е загубил надежда и се надява скоро да възкреси култовата за Флорида марка Blue Lagoon на ново място.

Единственият град, където заведенията, изглежда, успяват да се задържат, е Чикаго. С над 100 000 български имигранти, там има всякакви места - за бързо хранене, по-изискани... Но и във Ветровития град ресторантьорският бизнес е ветровит. Преди около 6 години механа „Избата” затвори след наводнение и до ден-днешен мястото е пусто, а знакът „Под наем” още стои. Там където днес е „Механата” преди беше „Стария кладенец”. Но преди новите собственици да го превърнат в познатото ни сега заведение, мястото стоя празно доста време. Много от другите места в града – „Авеню” (бивше „Атитюд”), „Авангард” (бивше „Мариус”) също сменяха имена и собственици.

Докато ресторантьорите обвиняват българския нрав за несполуките в бизнеса си, клиентите отвръщат на удара. Според тях

собствениците се самозабравят

и очакват от тях безрезервна подкрепа за бизнеса им, но без да дават нужното качество. Форумите на българските сайтове са пълни с оплаквания. Един от най-ярките случаи, в които недоволството в мрежата успя да допринесе за краха на един такова заведение, е в Атланта.

Собственикът на ресторант „Родопи” в Атланта се гордееше с белите покривки, но явно имигрантите не го оцениха и заведението затвори само след 2 години на пазара

„Родопи” беше първият изцяло български ресторант в града. Но скоро след отварянето му ентусиазмът в общността се изпари и първите негативни коментари се появиха в местния BG сайт. Най-честите оплаквания бяха от постоянно увеличаващите се цени, придружени с намаляващи порции и бавното обслужване. Собственикът на ресторанта Светлин Драгиев отхвърля тези обвинения и макар да приема някои от критиките, връща топката обратно в българската клиентела. В интервю за bg-atlanta.com той казва, че цените му не са високи. Проблем според него са българите, „които са тук 10 години и все още са housekeeper, dishwasher и стоят на най-нискоквалифицираната работа... Не искам да обиждам никого – всеки да си работи каквото поиска. Но тези хора са на това ниво и затова не могат да си позволят цените, които бяха в ресторанта.” Въпреки това Светлин Драгиев смята, че сънародниците му са благодарни клиенти, а „Родопи” е била негова сбъдната мечта. Заведението затвори врати точно в новогодишната нощ на 2009 година. Някъде по това време затвориха и портите на друго култово заведение –

ресторант „Булгара” в Ню Йорк

Собствениците Наталия и Егор Стоянови отказаха коментар за тази статия, но през годините заведението им беше център на купона за близо 50-те хиляди нашенци в космополитния град. Но и там в последните месеци преди да затворят, българите обсъждаха растящите цени и намаляващите порции. Сега сънародниците ни в града се събират в малкото барче Déjà vu в Астория. Единственото българско в легендарното заведение „Механата” в Манхатън пък остава собственикът. От години там се правят руски, цигански и всякакви други партита, а българи почти не стъпват.
Българското „Maggie’s dream café” в Куинс пък от месеци е обявено за продажба.

През годините тези заведения не бяха просто ресторанти. Те бяха място за среща на приятели и подържаха българския дух. Много от клиентите им обаче се отдръпнаха, след като според тях собствениците им променили отношението. „Явно решиха, че са много важни, и станаха арогантни, не разговаряха с нас”, казва ни наш имигрант, живеещ тук от повече от 7 години. Така личното отношение отново се оказва една от водещите причини за отлив на клиентите.

През годините тези заведения служеха и за много други цели. Там се провеждаха избори, консулски дни, събираха се дарения. С все по-голямото вливане на българите в американското ежедневие обаче нуждата от такива места явно е на изчезване. Ресторантите с мотиви на механа в Банско отстъпват място на барове и дискотеки с модерен дизайн, където българите могат да се смесят с източноевропейци. Явно това е част от превръщането на света в едно голямо село, където границите между различните махали съвсем се размиват.